Самата техника на броенето на карти на блекджек е нелегална, но единствено ако използвате машина за тази цел. И въпреки че е донякъде законно да се броят карти на ум, много казина забраняват и това. Разбира се, те разчитат на факта, че техниката е изключително сложна и много трудна за изпълнение. Крупиетата раздават картите доста бързо, включени са многобройни тестета, използват се различни механизми, за да се затрудни броенето на карти.
Но през 70-те години организирани групи за броене на карти, под ръководството на Кен Устън, започват да обикалят казината. Тяхната стратегия е била разделянето да два отбора. Едните са били наричани “наблюдатели”, докато другата група се е казвала “големи играчи”. Наблюдателите са залагали само минималният залог, за да могат да играят и да броят картите. Когато забележели, че останалите карти вече дават преимущество на играча, тогава давали сигнал на партньорите си. Така “големите играчи” увеличавали силно залозите си, за да успеят да спечелят голяма сума.
Подобна схема е била използвана от много играчи, но групата студенти от Масачузетския технологичен институт (англ. абрев. MIT) корено се отличава от тях. Отборът започнал своята дейност през 1979 година и бил своеобразна бизнес организация. Участниците имали цели и определен бюджет. Използвали се кодови думи, тъй като двата отбора не можели да комуникират по време на игра, поради шанса да бъдат разобличени.
Важна част от целият процес била дисциплината, тъй като играчите инвестирали много в своята дейност. Попълвали се рапорти и се събирала информация. Търсели се нови казина, в които мерките за сигурност били по-слаби, а персоналът не познавал техниката на броенето на карти.
Отборът нараснал до големи размери през 80-те години и печелел огромни суми, но казината започнали да забелязват. Част от играчите вече били наблюдавани от охраната в казината и не можели да се появяват в тях, тъй като това би изложило на риск останалата част от екипа им.
През 1992 година отборът се устремил към казината на Кънектикът и основал фирма, структурирана като агенция за недвижими имоти. Тази фирма достигнала до над 1 милион долара бюджет. Това било върхов момент на броячите на карти, като отборът включвал над 80 играча, а печалбите се увеличавали все повече и повече.
Бизнесът на отбора от Масачузетския технологичен институт бил проспериращ и се разраствал, но приключил през 1993 година, тъй като казината ставали все по-подозрителни, да затягат процедурите си и детективи били по следите на броячите на карти.
Но те били наследени, естествено, от други организирани групи за броене на карти, които не искали да пропуснат възможността. Но в началото на новия век те трябвало да се насочат към други “бизнес” възможности, тъй като казината отново надградили мерките си за сигурност.
Групата на Масачузетския технологичен институт е широко позната и по историята й дори има заснет филм – „21“. Но в крайна сметка личностните черти на играчите са били главните фактори в печалбата на отбора. Като резултат, дейността им е довела до повсеместно затягане на регулациите, правилата и мерките за сигурност. По един въпрос обаче няма съмнение –отборът определено си е заслужил място в историята на Блекджек.
